Едно прочетено есе, „Мисли за общото и за различията”, ме провокира. Не че от това следва гениален мисловен поток. Просто реших да се понапъна и аз, така да се каже по темата. Или всъщност около нея. Малко кофти пич съм, но не съм злонамерен.
Много готино произведение това есе – Земя, Космос, Човек, Изкуство и малко звезди плюс щипка морал. Даже някаква „ноосфера” на някой си Вернадски. Споменати са и други емблематични фигури от човешкия род, които аз не познавам лично. Задълбочено есе – ерудирано и красиво словосъчетано. Леко патетично, за по – силен вкус. Малко неразбираемо. За мен. А това е нормално.
Хубаво. Ама аз нищо не разбирам от космическото, бе! Вероятно – почти нищо и от земното. Обаче някак ме объркват абстрактните разсъждения по отдавна баналната тема „откъде съм, кой съм и накъде отивам”. Не ми се нравят, не защото някой не разсъждава достатъчно красиво и умно по тези въпроси, а защото ми се чини, че са зорлен формулирани. Просто Човекът не трае, без да ровичка навсякъде за щяло и не щяло. Тайни не трябва да има. Той, Човекът, ще ги разгадае всичките. „Тогаава, тогаава ще дойде такъв живот…!” Ще настане вечно щастие из земята, атмосферата, стратосферата, ноосферата и в Африка дори.
Влъхвите зяпали в небесата и, виж ти, познали най – фундаменталния факт за повечето от днешните хора. Маите, и те човъркали в небето, пък и ужасяващ календар направили – аха, да си отидем съвсем наскоро. Без време.
Египтяните, докато трепели евреите, постигнали вечна нетленност за своите блаженопочивши фараони, пък и ги натикали в пирамиди, най – голямата от които, твърди се, даже била в центъра на Земята.
Брех, мама му стара! От тая работа Фон Деникен бая мангизи направи…. Още на KAPANA.BG
